/НЕ/ ИСКАМ ДАСКАЛО, БРАТО!

Да или не – какво всъщност искаш, когато си на 16 или на 18? Доколкото си спомням икономиката преди години, май не я харесвах особено. Не за друго, ами заради постоянно натрапваното: УЧИ! Тогава никой не ме питаше искам ли го или не. Постоянно ни надъхваха /учителите/, че трябва да сме много амбициозни, че трябва да сме съвършени – иначе сме НИКОИ, цитираха ни Рам Чан, който твърдял, че ако не си по-добър от най-добрия на тази земя, просто няма да оцелееш и т.н. По някое време даже на мен започна да ми писва, тези свръхочаквания направо ме уморяваха – ами и аз съм човек, не може ли някой срок да завърша с по-малко от 6.00 /а всъщност имах ли избор/! Обаче ми се искаше нещо друго... А на теб, брато, какво ти се иска, може би повече купони по квартирите на разни съученици или повече дискотеки с добре наточени мадами, или просто да се разбиеш на някое надпиване с бира, или да се напушиш здраво в градската, или пък просто да хайманосваш по улиците? И нали е абсолютно сигурно, че го искаш! Защото това си е твоят живот. Писнало ти е – на всички рано или късно им писва. И дори ваште да си стъпят на врата, на теб пак не ти се иска да си послушен. Не искаш даскалото – кофти е, твърде е праволинейно, не е за теб. Ти имаш нужда от бунт. Тези мисли ти минават през главата, нали? Споко, не се е случвало само на теб. Всъщност ясно е какво не искаме всички, когато сме тийнейджъри, ясно ли е обаче какво искаме?Имам предвид след купоните и дискотеките, след първия път по случайност, след изтрезняването... Нали все нещо трябва да е станало? Какво ? Не съм сигурна , брато. За себе си помня, че не ми се искаше много да спазвам правилата, но трябваше; помня, че не ми се искаше много да съм ТУК, но трябваше; обаче си спомням и че всичко много ми липсваше, когато свърши И сега искам да съм ТУК – да изпием по едно кафе в междучасието, да полафим – за каквото и да е... Да, сега знам, че съм го искала, винаги е било така. Ами, ти брато? Реши ли кои са важните неща! То, така или иначе, ТИ имаш последната дума. Животът си е твой. Каквото и да избереш обаче истината е, че ще трябва винаги да бъдеш много СИЛЕН, за да отстояваш избора си, защото след 18 никой няма да те пита дали искаш или не. 

​

​

​

Марина Маринова, преподавател във Великотърновския университет