П Ъ Т У В А Н Е

П Ъ Т У В А Н Е 

Върхът е безкрайно далече,

Много време до там ще вървя. 

Сама на борба се обрекох – 

на адски нечестна борба. 

Докосвах небето със пръсти, 

а после лежах сред прахта. 

Вървейки напред се обръщах, 

протягах безсилна ръка. 

Изплаках морета от сълзи 

падах, умирах, горях. 

Молех очите безмълвни 

сякаш съм сторила грях. 

Плувах в морета от болка, 

почивах на бряг от мечти. 

Живеех на заем, и толкова! 

Пак търсех онези очи... 

Върхът е безкрайно далече, 

дали ще го стигна – не знам! 

Едно само искам, човече, 

със теб да се върна оттам. 

​

​

06.10.2005 год. 

ЦВЕТЕЛИНА ВАСИЛЕВА 

ХІІ В клас, ТГ “В. Априлов”