top of page
П Ъ Т У В А Н Е
П Ъ Т У В А Н Е
Върхът е безкрайно далече,
Много време до там ще вървя.
Сама на борба се обрекох –
на адски нечестна борба.
Докосвах небето със пръсти,
а после лежах сред прахта.
Вървейки напред се обръщах,
протягах безсилна ръка.
Изплаках морета от сълзи
падах, умирах, горях.
Молех очите безмълвни
сякаш съм сторила грях.
Плувах в морета от болка,
почивах на бряг от мечти.
Живеех на заем, и толкова!
Пак търсех онези очи...
Върхът е безкрайно далече,
дали ще го стигна – не знам!
Едно само искам, човече,
със теб да се върна оттам.
06.10.2005 год.
ЦВЕТЕЛИНА ВАСИЛЕВА
ХІІ В клас, ТГ “В. Априлов”
bottom of page